Работодателят не изплаща заплата – как да получите дължимото?
Трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя. Забавената заплата може да постави работника пред непосредствени затруднения — неплатени сметки, вноски по кредит и несигурност дали да продължи да работи при същия работодател.
Обещанието, че плащането ще бъде извършено „следващата седмица“, не решава въпроса, когато забавянето продължава. Важно е да се установят дължимите суми, сроковете за плащане и подходящият начин за защита.
Работникът може да търси неизплатеното възнаграждение, без непременно да прекратява трудовия си договор. Напускането, сигналът до Инспекцията по труда и съдебното събиране са различни действия, които трябва да бъдат съобразени с конкретния случай.
Кога заплатата е просрочена и какво може да се претендира?
Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да начислява и да изплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Първо трябва да се провери кога е следвало да бъде извършено плащането. Значение имат трудовият договор, допълнителните споразумения и приложимите правила за изплащане на възнагражденията.
Необходимо е да се разграничат:
неизплатената основна заплата;
дължимите допълнителни възнаграждения;
извършените частични плащания;
евентуалните обезщетения;
лихвата за забава.
Бонусите и други допълнителни плащания изискват отделна преценка според условията, при които са уговорени.
Финансовите затруднения на работодателя сами по себе си не заличават задължението за заплата.
Работодателят плаща само част от заплатата – какво означава чл. 245 КТ?
При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения чл. 245, ал. 1 КТ гарантира изплащането на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Това правило не означава, че работодателят може окончателно да намали уговорената заплата до този размер.
Разликата до пълното трудово възнаграждение остава изискуема и се дължи заедно със законната лихва.
Получаването на частично плащане не означава автоматично отказ от остатъка. Следва обаче да се провери какво точно удостоверяват подписаните ведомости, разписки или други документи.
При частично плащане е важно да се установи за кой месец и за кое задължение е платено, какъв остатък е изискуем и дали той е погасен. Самото извършване на частично плащане не решава въпроса дали са налице предпоставките за прекратяване без предизвестие.
Какви документи и доказателства да подготвите?
За първоначалната проверка са полезни:
трудовият договор и допълнителните споразумения;
фишове и извлечения от ведомости за заплати;
банкови извлечения и разписки за получени суми;
документи за отработеното време;
кореспонденция относно забавянето;
писмени искания и отговори на работодателя;
документи за прекратяване на договора, ако има такива.
Работникът може да поиска извлечение от ведомостите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 128, т. 3 КТ.
По писмено искане работодателят е длъжен да предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневния срок по чл. 128а, ал. 1 КТ.
Не подписвайте документ, който удостоверява получаване на сума, която действително не сте получили.
Липсата на всички документи у работника не означава автоматично, че съдебна защита е невъзможна.
Писмено искане до работодателя и сигнал до Инспекцията по труда
Писменото искане позволява да се посочат конкретните неплатени периоди и суми и да се запази доказателство за отправеното искане.
То не е универсално предварително условие за всеки иск за заплата и не бива да води до неоправдано отлагане на защитата.
При нарушение може да бъде подаден сигнал до Инспекцията по труда. Контролните органи разполагат с правомощия за проверка и даване на задължителни предписания, включително за неизплатени възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато по съответния въпрос вече е предявен иск, трябва да се съобрази ограничението на чл. 404, ал. 3 КТ — въпросът се решава от съда.
Сигналът до Инспекцията по труда не е равнозначен на съдебно решение и не гарантира фактическо получаване на парите.
Не следва да се разчита, че подаването на обикновен сигнал само по себе си прекъсва давността за вземането.
Може ли да прекратите договора без предизвестие?
Чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ предвижда възможност работникът или служителят да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудово възнаграждение или на посоченото в разпоредбата обезщетение.
Преди предприемане на това действие трябва да се установят падежът, наличието на забавяне и извършените плащания.
Изявлението трябва да бъде ясно и получаването му от работодателя да може да бъде доказано. По чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването без предизвестие настъпва от получаването на писменото изявление.
Не е достатъчно просто да спрете да се явявате на работа.
Практиката на ВКС разграничава действието на полученото изявление от въпроса дали посоченото основание действително е съществувало. Необоснованото използване на чл. 327 КТ може да доведе до спор за обезщетения и отговорност.
Затова конкретната ситуация следва да бъде проверена преди връчването на изявлението.
Какво обезщетение се дължи при такова прекратяване?
При законосъобразно прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът може да има право на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
При безсрочно трудово правоотношение законът предвижда обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
При срочно трудово правоотношение правилото е различно — обезщетението е за действителните вреди. По чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ те се изчисляват върху брутното възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
Обезщетението не заменя неизплатените заплати. Това са отделни вземания.
Самото посочване на чл. 327 КТ в документ не доказва автоматично право на обезщетение. При спор трябва да бъдат установени предпоставките за използваното основание и размерът на претенцията.
Повече информация можете да намерите в статията за обезщетения при прекратяване на трудов договор.
Как се търсят неизплатените суми пред съда?
Когато доброволно плащане не бъде постигнато, работникът може да потърси съдебна защита.
При подготовката се определят работодателят, срещу когото се насочва претенцията, отделните неплатени периоди, размерът на сумите и дължимата лихва. Проверяват се доказателствата за трудовото правоотношение, извършената работа и плащанията.
Подходящият процесуален ред се избира според документите и конкретния спор. В определени случаи може да бъде приложимо заповедно производство, а при оспорване — да се наложи искова защита.
По чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени от такси и разноски по производството в предвидения от закона обхват. Това не трябва да се представя като пълна липса на всякакви разходи или риск от отговорност за разноски на насрещната страна.
Правната помощ по трудово право може да включва както подготовка на претенцията, така и представителство при възникналия спор.
Какви давностни срокове трябва да спазите?
За претенциите за неизплатени заплати по правило се прилага тригодишният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
Давността се преценява за всяко отделно месечно вземане според неговия падеж, а не общо от последния работен ден.
Този срок трябва да бъде разграничен от двумесечния срок за спорове относно прекратяването на трудовото правоотношение.
Не разчитайте, че устни обещания, писмена покана или сигнал до контролен орган непременно запазват всички претенции. Прекъсването и спирането на давността изискват конкретни законови предпоставки.
Ако забавянето продължава от дълго време, проверката на сроковете не бива да се отлага до приключване на преговорите.
Какво следва, ако работодателят не плати и след съдебното решение?
Когато е налице изпълнително основание и работодателят не плаща доброволно, може да се пристъпи към принудително изпълнение.
В зависимост от случая събирането на неплатени вземания може да включва изпълнение върху банкови сметки, вземания и друго имущество на работодателя.
Ако длъжникът няма имущество, постановеното решение не гарантира незабавно получаване на сумите. При несъстоятелност на работодателя се проверява и приложимостта на специалната защита за гарантирани вземания на работниците и служителите.
Правилният подход зависи не само от размера на дълга, но и от доказателствата, сроковете и възможностите за реално събиране.
Какво да направите при забавени или неизплатени заплати?
Проверете неплатените периоди и падежа на всяка сума.
Съберете документите за уговореното, начисленото и действително платеното възнаграждение.
Не подписвайте документи с невярно съдържание относно получени суми.
Преценете писмено искане за плащане и сигнал до Инспекцията по труда.
Проверете давността, без да чакате приключването на преговорите.
Преди прекратяване без предизвестие потърсете оценка на основанието, доказателствата и възможните последици.
Ако работодателят Ви забавя или не изплаща заплатата, Адвокатско дружество „Еленков и Георгиев“ (EG Legacy) може да прецени документите, дължимите суми и възможните действия за защита.
Изпратете запитване, като посочите неплатените периоди, дали трудовият договор продължава да действа и какви документи имате. Не изпращайте чувствителни лични данни чрез първоначалното запитване.