Длъжникът няма имущество – може ли да се събере вземането?

Когато длъжникът не плаща доброволно задължението си, кредиторът обикновено търси възможност да събере вземането по съдебен ред и чрез съдебен изпълнител. На практика обаче често възниква проблем: длъжникът няма недвижими имоти, не притежава автомобил, не работи по трудов договор или по банковите му сметки няма налични средства.

Липсата на установено имущество не означава непременно, че вземането е окончателно несъбираемо. Възможно е длъжникът да има доходи или права, върху които може да бъде насочено изпълнение, както и да придобие имущество впоследствие. Същевременно наличието на съдебно решение или изпълнителен лист само по себе си не гарантира, че кредиторът действително ще получи парите си.

Затова е важно да се направи разграничение между правната възможност за принудително изпълнение и практическите перспективи за събиране на конкретното вземане.

Липсата на имущество означава ли, че вземането е несъбираемо?

Не непременно. Длъжникът може да няма имущество към момента на проверката, но това не означава, че финансовото му състояние няма да се промени.

Възможно е той да започне работа, да придобие недвижим имот, да получи наследство или да придобие вземане от трето лице. При наличие на изпълняемо вземане и спазване на законовите предпоставки кредиторът може да потърси удовлетворение от имущество или доходи, които впоследствие станат достъпни за принудително изпълнение.

От значение е не само дали длъжникът притежава имущество, но и дали то подлежи на принудително изпълнение. Законът защитава определени вещи и доходи, независимо че принадлежат на длъжника.

Кредиторът трябва да отчете и икономическата целесъобразност на предприеманите действия. Когато няма реални изгледи за удовлетворяване, допълнителните разноски могат да се окажат неоправдани.

Как съдебният изпълнител проверява имущество и доходи?

При образувано изпълнително производство съдебният изпълнител разполага със законови правомощия да извършва справки и да изисква информация, необходима за установяване на имущественото състояние на длъжника.

В зависимост от конкретния случай могат да бъдат проверявани данни за недвижими имоти, моторни превозни средства, банкови сметки, трудови правоотношения, осигурителни доходи, дружествени участия и други имуществени права.

Съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може и да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Чл. 431 ГПК урежда и съдействието, което съдебният изпълнител може да изисква при изпълнение на своите правомощия.

Извършването на справки не гарантира, че ще бъде открито имущество, от което вземането може да се събере. Възможно е проверките да установят липса на активи или наличие единствено на имущество, защитено от принудително изпълнение.

Какво може да се събере чрез запор на банкова сметка?

Запорът върху банкова сметка е един от способите за принудително събиране на парични вземания.

Когато длъжникът има средства по банкова сметка, съдебният изпълнител може да насочи изпълнението към вземането му срещу банката при условията на ГПК.

Налагането на запор обаче не означава, че всички налични или постъпващи средства могат безусловно да бъдат преведени на кредитора.

Определени постъпления запазват законовата си защита и след превеждането им по банкова сметка. Особено значение има чл. 446а ГПК, който урежда несеквестируемостта на определени доходи при постъпването им по сметка.

Затова при запор трябва да се установят произходът на средствата, приложимите ограничения и евентуалните възражения на длъжника.

Ако по сметката няма налични средства, запорът може да остане без непосредствен резултат. При последващи постъпления ефектът му зависи от приложимите правила и от характера на конкретните средства.

Кога може да се запорира трудово възнаграждение или пенсия?

Трудовото възнаграждение и пенсията могат да бъдат обект на принудително изпълнение, но законът предвижда ограничения.

Чл. 446 ГПК урежда каква част от определени доходи може да бъде удържана при принудително изпълнение. Размерът на допустимата удръжка зависи от законовите критерии, включително размера на дохода и наличието на деца, които длъжникът издържа.

Прилагат се и специални правила за определени категории вземания, включително за издръжка.

Кредиторът не може да получи цялото трудово възнаграждение или пенсия на длъжника само защото разполага с изпълнителен лист.

Когато длъжникът получава доходи под приложимия защитен размер или доходите му са изцяло несеквестируеми, изпълнението може да не доведе до постъпления за кредитора.

При промяна на трудовата заетост или доходите е възможно да възникнат нови предпоставки за събиране.

Кое имущество и кои доходи са несеквестируеми?

Несеквестируемостта представлява законова защита, която ограничава възможността за принудително изпълнение върху определено имущество и доходи на длъжника.

Чл. 444 ГПК предвижда защита за конкретни категории вещи и имуществени права. Чл. 445–446а ГПК уреждат допълнителни правила и ограничения, включително относно доходите и постъпленията по банкови сметки.

Един от най-често поставяните въпроси е дали може да бъде продадено единственото жилище на длъжника.

Единственото жилище не е безусловно защитено във всички случаи. Приложението на несеквестируемостта зависи от законовите предпоставки, характеристиките на имота и вида на вземането. Съществуват и изключения, при които защитата не се прилага.

Наличието на недвижим имот следователно не означава автоматично, че кредиторът може да насочи изпълнение върху него.

Същевременно длъжникът не може да се позовава на несеквестируемост извън предвидените от закона случаи.

При преценката е необходимо да бъдат разгледани конкретните имуществени права, видът на задължението и приложимите законови ограничения.

Какво става, ако длъжникът придобие имущество по-късно?

Финансовото състояние на длъжника може да се промени след образуването на изпълнителното дело.

Например длъжник, който първоначално не е имал установени доходи, може да започне работа. Възможно е също да придобие недвижим имот, автомобил или други имуществени права.

При наличие на действащо изпълнително основание и ако не са налице пречки за принудително изпълнение, кредиторът може да предприеме действия за насочване на изпълнението към съответното имущество.

Неуспешната първоначална проверка не изключва възможността за последващо събиране на вземането.

Това обаче не означава, че кредиторът може неограничено във времето да изчаква, без да следи развитието на изпълнителното производство и приложимите давностни срокове.

Особено важно е да се прецени дали изпълнителното дело продължава да е висящо, дали е прекратено и какви действия са предприемани по него.

Кога изпълнителното производство се прекратява?

Гражданският процесуален кодекс предвижда различни основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Едно от тях е уредено в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По общото правило изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с предвиденото в закона изключение за делата за издръжка.

Това прекратяване е известно в практиката като перемпция.

Перемпцията не означава автоматично, че самото вземане е погасено по давност. Тя засяга конкретното изпълнително производство, докато погасителната давност се преценява по правилата на материалното право.

Необходимо е да се прави разграничение и между перемпцията и прекратяването поради невъзможност да бъде открито секвестируемо имущество, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, при съответните законови предпоставки.

В зависимост от случая прекратяването на едно изпълнително производство не изключва възможността кредиторът да поиска ново изпълнение въз основа на съществуващото изпълнително основание, ако правото на принудително изпълнение не е засегнато от други правни пречки.

Затова прекратеното изпълнително дело не трябва да се приравнява на окончателно отпадане на задължението.

Как тече и се прекъсва погасителната давност?

Погасителната давност е един от най-важните въпроси при продължително неплатени задължения.

Общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД е пет години, доколкото законът не предвижда друг срок. За определени вземания чл. 111 ЗЗД установява тригодишна давност.

Когато вземането е установено със съдебно решение, се прилага и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно който новата давност е пет години.

В изпълнителното производство особено значение има чл. 116, б. „в“ ЗЗД, който предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Не всяка справка, уведомление или административно действие по изпълнителното дело представлява действие, което прекъсва погасителната давност. Необходима е преценка на конкретното действие, неговия характер и момента на извършването му.

С Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по дело, по което вече е настъпила перемпция.

Това разрешение е особено важно, защото потвърждава разграничението между прекратяването на конкретното изпълнително производство и прекъсването на погасителната давност.

При определени предпоставки значение може да има и редовно искане на взискателя за прилагане на изпълнителен способ, когато неизвършването на действието се дължи на причини извън неговата воля.

Следва да се отчете и чл. 112 ЗЗД относно десетгодишната давност за определени парични вземания срещу физически лица. Тази разпоредба не се прилага безусловно към всички задължения и всички категории длъжници.

За да се установи дали едно вземане е погасено по давност, е необходимо да се проследи точната хронология на съдебното и изпълнителното производство.

От значение могат да бъдат датата на възникване и изискуемост на задължението, съдебните производства, влизането в сила на съдебните актове, предприетите изпълнителни действия и евентуалните основания за спиране или прекъсване на давността.

Какво да подготви кредиторът за индивидуална правна преценка?

Когато длъжникът не притежава установено имущество, подходящата стратегия зависи от това дали кредиторът вече разполага с изпълнително основание и какви действия са предприети до момента.

За първоначална правна преценка обикновено са полезни договорите, фактурите, документите за извършени плащания, кореспонденцията с длъжника и евентуалните съдебни актове.

Ако вече има образувано изпълнително дело, особено значение имат изпълнителният лист, молбата за образуване на делото, справките за имущественото състояние, наложените запори, постановленията на съдебния изпълнител и информацията за последните предприети действия.

Преди да се правят нови разноски, е разумно да се преценят едновременно правните възможности за изпълнение, давностните срокове и реалните перспективи за събиране.

Адвокатско дружество „Еленков и Георгиев“ предоставя правна помощ при събиране на неплатени вземания, заповедни и искови производства, както и при принудително изпълнение.

Ако имате неплатено вземане и длъжникът няма установено имущество, можете да се свържете с нас за индивидуална преценка на възможните действия.