Обезщетения при уволнение – какво може да получи служителят
Прекратяването на трудов договор не означава автоматично, че служителят има право на едно конкретно „обезщетение при уволнение“. Видът и размерът на дължимите суми зависят от основанието за прекратяване, начина, по който е прекратено трудовото правоотношение, спазено ли е предизвестието, останал ли е служителят без работа и има ли неизползван платен годишен отпуск.
Затова при получаване на заповед за уволнение е важно да се провери не само дали самото прекратяване е законосъобразно, но и какви парични вземания възникват във връзка с него.
Обезщетение за неспазено предизвестие
Когато страна по трудовото правоотношение има право да го прекрати с предизвестие, но прекратяването настъпи преди изтичането на целия срок на предизвестието, може да възникне задължение за обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда.
Когато работодателят прекрати договора незабавно, вместо да изчака изтичането на дължимото предизвестие, обезщетението по правило е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазената част от срока.
Затова при проверката на заповедта следва да се установят както правното основание за прекратяване, така и уговореният или законовият срок на предизвестието.
Обезщетение при оставане без работа след уволнението
При определени основания за прекратяване – например закриване на предприятието или част от него, съкращаване на щата или намаляване на обема на работа – служителят може да има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
По общото правило обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което служителят е останал без работа, но за не повече от един месец. В трудов или колективен трудов договор, както и в предвидените от закона случаи, може да е установен по-дълъг срок.
Ако през този период служителят започне работа с по-ниско възнаграждение, при наличие на законовите предпоставки може да се претендира съответната разлика.
До 1 месец по общото правило
Това не е обезщетение, което се дължи при абсолютно всяко уволнение.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
При прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Това право възниква независимо от конкретното основание за прекратяване на трудовия договор.
Размерът се определя по правилата на Кодекса на труда и зависи от неизползвания отпуск и съответното трудово възнаграждение.
При получаване на окончателното плащане от работодателя трябва да се провери дали неизползваните дни отпуск са правилно отчетени.
Обезщетение при незаконно уволнение
Това обезщетение трябва ясно да бъде разграничено от обезщетенията, които възникват при самото законосъобразно прекратяване.
Когато уволнението бъде признато за незаконно и отменено, служителят може да претендира обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.
Ако през съответния период е работил на по-нископлатена работа, при наличие на законовите предпоставки може да се претендира разликата във възнаграждението.
Повече за оспорването можете да прочетете в статията ни за незаконното уволнение.
До 6 месеца при незаконно уволнение
Може ли да се дължат няколко обезщетения едновременно?
Да, в зависимост от конкретното основание и фактическата ситуация могат да възникнат различни по характер вземания.
Например при прекратяване на трудов договор може да се постави въпрос едновременно за:
обезщетение за неспазено предизвестие;
обезщетение за оставане без работа, когато законът го предвижда;
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
други обезщетения, когато са налице специалните законови предпоставки.
Тези обезщетения не са автоматично кумулативни във всеки случай. Трябва да се провери конкретното основание за прекратяване.
Кога работодателят трябва да изплати обезщетенията?
Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ дължимите при прекратяване обезщетения по този раздел се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективен трудов договор е договорен друг срок.
След изтичането на приложимия срок може да се дължи и законна лихва.
Не всяко отделно вземане възниква или става изискуемо по абсолютно идентичен начин. Някои обезщетения зависят от допълнителни факти, например оставане без работа.
Какво да проверите при прекратяване на трудовия договор?
на какво правно основание е прекратен договорът;
предвидено ли е предизвестие и спазено ли е;
има ли неизползван платен годишен отпуск;
предвижда ли законът обезщетение при конкретното основание;
останал ли е служителят без работа след прекратяването;
правилно ли е определено брутното възнаграждение, върху което се изчисляват дължимите суми;
има ли основание самото уволнение да бъде оспорено.
Обезщетението и законността на уволнението са два различни въпроса
Получаването или изплащането на определено обезщетение не означава само по себе си, че уволнението е законосъобразно.
Ако има съмнение относно основанието, процедурата или съдържанието на заповедта, трябва отделно да се прецени дали уволнението подлежи на оспорване.
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ – ОСПОРВАНЕ И СРОКОВЕ →
Правна помощ при уволнение и неизплатени обезщетения
При прекратяване на трудово правоотношение преценката какви суми се дължат зависи от конкретното основание, трудовия договор, предизвестието и последиците след уволнението. Прегледът на заповедта и документите позволява да се установи както дали са начислени всички дължими обезщетения, така и дали самото уволнение може да бъде оспорено.