Запор на банкова сметка от ЧСИ – кои пари не могат да ви бъдат взети?
Установявате, че банковата ви сметка е блокирана и не можете да използвате парите си. От банката ви съобщават, че е наложен запор от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Възможно е по тази сметка да получавате заплатата, пенсията или социалните си помощи.
Означава ли това, че всички пари могат да бъдат взети за погасяване на задължението?
Не. Законът предвижда защита за определени доходи, включително когато постъпват по банкова сметка. За да се приложи правилно тази защита обаче, често е необходимо длъжникът да предприеме конкретни действия.
Какво представлява запорът на банкова сметка?
Запорът е способ за принудително изпълнение, чрез който съдебният изпълнител насочва изпълнението към вземането на длъжника от банката.
След получаване на запорното съобщение банката е длъжна да се съобрази с наложения запор. Това може да доведе до ограничаване на разпореждането със средствата по сметката.
Самото налагане на запор обаче не означава, че всяка налична или постъпваща сума е секвестируема. От значение са произходът на средствата, приложимите законови ограничения и характерът на задължението. Вижте и какви са възможностите за събиране на вземане, когато длъжникът няма имущество.
Може ли ЧСИ да вземе цялата ви заплата?
Не във всички случаи.
Съгласно чл. 446 ГПК принудителното изпълнение върху трудово възнаграждение е ограничено. Размерът на допустимите удръжки зависи от нетния доход и от това дали длъжникът издържа деца.
При определяне на удръжките се прилагат законовите съотношения, като по общото правило на длъжника следва да остане защитената от закона част от възнаграждението.
Особен режим е предвиден за задълженията за издръжка, при които общите ограничения не се прилагат по същия начин.
Следователно не е правилно да се приема, че при всяко изпълнително дело цялата заплата може да бъде блокирана и преведена на ЧСИ.
Какво става, ако заплатата постъпва по запорирана банкова сметка?
Чл. 446а ГПК предвижда, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК се запазва и след постъпването им по банкова сметка при предвидените в закона условия.
Когато от основанието на банковия превод е видно, че сумата представлява възнаграждение за работа, банката не следва да изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен при задължения за издръжка.
За останалата част от дохода се прилагат правилата за допустимите удръжки.
Ако банката не може да установи произхода на постъплението или запорът се изпълнява неправилно, длъжникът следва да представи доказателства и да поиска от съдебния изпълнител определяне на несеквестируемата част.
Може ли да бъде запорирана пенсията?
Пенсията също се ползва със законова защита.
По силата на чл. 446а, ал. 2 ГПК запорът върху банкова сметка не поражда действие по отношение на пенсията до размера на минималната работна заплата, освен при задължения за издръжка.
При пенсия над този размер следва да се съобразят и ограниченията за удръжките по чл. 446 ГПК.
Това означава, че при запор на сметка, по която се получава пенсия, трябва да бъде установен произходът на средствата и да се определи каква част от тях може законосъобразно да бъде използвана за изпълнение.
Могат ли да бъдат взети социалните помощи и обезщетения?
Определени социални помощи и обезщетения са несеквестируеми по силата на специални законови разпоредби.
Чл. 446а ГПК запазва тази защита и при постъпването им по банкова сметка при установените от закона условия.
Не всяко плащане, обозначено като „обезщетение“, е автоматично защитено. Необходимо е да се установят конкретното основание за изплащане и приложимата нормативна уредба.
Затова при запор на сметка, по която се получават социални плащания, е важно да се представят документи, удостоверяващи вида и произхода им.
Какво се случва с парите, които вече са били по сметката?
Тук е важно разграничението между текущи защитени доходи и натрупани спестявания.
Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК защитата на посочените доходи, постъпили по банкова сметка, е обвързана и с времето на постъпването им — законът изрично урежда доходите, постъпили не по-рано от един месец преди налагането на запора.
Следователно не може да се твърди, че всяка сума, която някога е произхождала от заплата или пенсия, остава неограничено време несеквестируема.
Преценката се извършва според произхода, момента на постъпване и приложимата правна норма.
Как да поискате освобождаване на несеквестируемите средства?
Когато запорът засяга защитени доходи, следва своевременно да подадете писмено възражение до съдебния изпълнител.
В него трябва да посочите изпълнителното дело, запорираната банкова сметка, произхода на постъпленията и защо считате, че съответните средства са несеквестируеми.
Към възражението могат да бъдат приложени банкови извлечения, фишове за заплата, удостоверение от работодателя, разпореждане за отпускане на пенсия или документи за получавани помощи и обезщетения.
По чл. 446а, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител следва в едноседмичен срок от получаването на съответното банково съобщение или възражението на длъжника да уведоми банката за частта, която следва да бъде превеждана съобразно чл. 446 ГПК.
Може ли да се обжалва запорът?
Длъжникът разполага със съдебна защита, когато принудителното изпълнение е насочено върху имущество, което счита за несеквестируемо.
Чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност за обжалване на насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до компетентния окръжен съд по реда на чл. 436 ГПК. За длъжника двуседмичният срок тече от извършването на действието, ако е присъствал или е бил призован, а в останалите случаи — от деня на съобщението.
Важно е да се има предвид, че не всяко недоволство от наложен запор представлява допустимо основание за жалба. Следва да се установи конкретното обжалваемо действие и нарушението на законовата защита.
Самото подаване на жалба не спира автоматично изпълнението. При наличие на основания може да се поиска спиране по предвидения в ГПК ред.
Какво да направите, ако задължението е старо или погасено по давност?
Запорът може да е наложен по изпълнително дело за задължение, възникнало преди много години.
Това не означава автоматично, че вземането е погасено по давност. Необходимо е да се проверят изпълнителното основание, датите и характерът на предприетите изпълнителни действия, както и евентуалните основания за спиране или прекъсване на давността.
В зависимост от конкретните обстоятелства защитата може да включва иск по чл. 439 ГПК, възражение за прекратяване на изпълнителното производство или други допустими процесуални действия.
Погасителната давност, прекратяването на изпълнителното производство и несеквестируемостта са различни правни въпроси. Те не трябва да се смесват и изискват самостоятелна преценка.
Какво да направите веднага след като установите запора?
Първо установете кой съдебен изпълнител е наложил запора и по кое изпълнително дело. Поискайте информация за взискателя, основанието и размера на задължението.
След това проверете какви средства постъпват по сметката и дали сред тях има доходи, защитени от принудително изпълнение.
Ако получавате заплата, пенсия или социални плащания, съберете документите за произхода им и подайте своевременно възражение.
При съмнение за незаконосъобразно изпълнение или погасено задължение е необходима проверка на изпълнителното дело и преценка на приложимите способи за защита.
Кога е необходим адвокат?
Запорът на банкова сметка може да засегне средства, необходими за ежедневната издръжка на длъжника и неговото семейство.
Навременната правна защита е особено важна, когато банката е блокирала защитени доходи, съдебният изпълнител отказва да съобрази несеквестируемостта или има основания за оспорване на самото изпълнение.
Адвокатско дружество „Еленков и Георгиев“ предоставя правна помощ при изпълнителни производства, възражения срещу действия на съдебни изпълнители, защита на несеквестируеми доходи и спорове относно съществуването на задължения. Вижте и услугата ни за събиране на неплатени вземания.
Ако банковата ви сметка е запорирана и не знаете какви са правата ви, изпратете запитване.
Нормативен източник: Граждански процесуален кодекс.
