Пострадал от престъпление – права, обезщетение и адвокатска защита

Лицето, пострадало от престъпление, разполага с права не само да сигнализира компетентните органи, но и да участва в наказателното производство, да защитава интересите си и при определени условия да претендира обезщетение за причинените вреди.

Тези възможности обаче не възникват и не се упражняват по един и същ начин на всички етапи от производството.

Особено важно е да се разграничават качеството „пострадал“ в досъдебното производство и процесуалните качества „частен обвинител“ и „граждански ищец“ в съдебната фаза.

Кой има качеството „пострадал“ от престъпление?

Съгласно чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Имуществените вреди могат да включват например разходи за лечение, увредено имущество или загубени доходи, когато са налице законовите предпоставки за обезщетяването им.

Неимуществените вреди могат да се изразяват във физически болки, психически страдания и други неблагоприятни последици, които подлежат на доказване и оценка.

При смърт на пострадалия правата му по НПК преминават върху неговите наследници съгласно чл. 74, ал. 2 НПК.

За юридическите лица НПК предвижда отделни правила, включително относно участието им като граждански ищци при причинени имуществени вреди.

Как се подава сигнал за извършено престъпление?

Когато лице счита, че е пострадало от престъпление, то може да сезира полицията или прокуратурата.

Сигналът следва да съдържа ясно описание на събитието, времето и мястото, известните участници и обстоятелствата, които могат да бъдат проверени.

Полезно е да бъдат представени наличните документи, снимки, записи, медицински удостоверения или данни за свидетели.

Не е необходимо подателят сам да извършва окончателна правна квалификация на деянието. Това е задача на компетентните органи.

Важно е да се запази доказателство за подаването на сигнала и неговия входящ номер.

При престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, се прилага отделен ред с тъжба до компетентния съд, при изискванията и сроковете по чл. 81 НПК.

Какви права има пострадалият в досъдебното производство?

Член 75 НПК предоставя на пострадалия редица права, включително да бъде информиран за производството, да прави искания, бележки и възражения, да има повереник и да обжалва актове, които водят до спиране или прекратяване на производството.

Пострадалият може да иска събиране на доказателства, извършване на конкретни процесуални действия и предприемане на мерки за защита на неговата сигурност. Ако бъде призован и като свидетел, за разпита се прилагат правилата за разпит на свидетел.

Съгласно чл. 75, ал. 3 НПК правата се упражняват, ако пострадалият изрично поиска участие в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване. При изрично съгласие, което може да бъде оттеглено, призоваването и уведомяването могат да се извършват и на посочен от него електронен адрес.

Поради това не е достатъчно единствено да се подаде сигнал и да се очаква автоматично участие във всички последващи процесуални действия.

Може ли пострадалият да обжалва отказ за образуване или прекратяване на производството?

Да, при условията и по реда на НПК.

Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по правило се обжалва пред по-горестоящата прокуратура по чл. 213, ал. 1 НПК. За тежките престъпления и останалите изрично посочени в чл. 213, ал. 4 НПК случаи потвърденият отказ може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Този срок е за съдебната жалба срещу потвърдения отказ.

Когато прокурорът прекрати вече образувано наказателно производство, пострадалият или неговите наследници могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа по чл. 243, ал. 4 НПК. Определението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред въззивния съд в 7-дневен срок от съобщаването му по чл. 243, ал. 7 НПК.

Отказът за образуване и прекратяването на вече образувано производство са различни прокурорски актове с различен ред за защита.

При получаване на постановление е необходимо незабавно да се установят приложимият срок, компетентният орган и допустимите основания за оспорване.

Как пострадалият може да участва като частен обвинител?

Съгласно чл. 76 НПК пострадалият от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. При смърт на пострадалия това право преминава върху неговите наследници.

Това процесуално качество не възниква автоматично.

Необходимо е да бъде направено искане по предвидения в закона ред. Съгласно чл. 77, ал. 3 НПК молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.

Частният обвинител участва в поддържането на обвинението наред с прокурора и разполага с процесуалните права, предвидени в НПК.

Той може да участва в доказването, да прави искания и възражения и да обжалва съдебни актове в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Частният обвинител не трябва да се смесва с частния тъжител, който повдига и поддържа обвинението при престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия.

Как се предявява граждански иск в наказателното производство?

Член 84 НПК допуска пострадалият, неговите наследници и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, да предявят в съдебната фаза иск за обезщетение и да участват като граждански ищци.

Молбата трябва да съдържа необходимите данни за страните, наказателното дело, престъплението, характера и размера на претендираните вреди. По чл. 86 НПК искът може да се насочи срещу подсъдимия и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите.

Съгласно чл. 85, ал. 3 НПК искът се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер – до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Съдът се произнася по приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане. Гражданският ищец упражнява процесуалните си права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на иска.

Законът предвижда ограничения за съвместното разглеждане. По чл. 88, ал. 2 НПК гражданският иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

Когато гражданският иск вече е предявен по реда на ГПК, чл. 84, ал. 2 НПК не допуска същият иск да бъде предявен и в наказателното производство.

Какви имуществени и неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени?

Член 45 ЗЗД урежда отговорността за виновно причинени вреди. Обезщетението зависи от характера и доказването на вредите и от причинната връзка с противоправното деяние.

При имуществените вреди могат да бъдат претендирани доказани разходи, имуществени загуби и пропуснати ползи при приложимите законови предпоставки.

При неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като отчита конкретните обстоятелства.

Не съществува универсална сума за обезщетение при определен вид престъпление.

Значение могат да имат тежестта на увреждането, продължителността на лечението, трайните последици, интензитетът на преживените страдания и останалите доказани факти.

Кога е по-подходящо да се предяви отделен граждански иск?

Предявяването на граждански иск в наказателното производство не винаги е най-подходящият вариант.

В определени случаи може да бъде необходимо или по-целесъобразно претенцията да бъде предявена самостоятелно по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако съдебното наказателно производство бъде прекратено, гражданският иск не се разглежда в него, но може да бъде предявен пред граждански съд по чл. 88, ал. 3 НПК.

Това зависи от процесуалното развитие на наказателното дело, естеството на вредите, лицата, срещу които се насочва претенцията, и необходимите доказателства.

Самостоятелният граждански иск има собствени процесуални правила, включително относно доказването, разноските и давността.

Важно е също да се прецени възможността за обезпечение на бъдещата или предявената претенция.

Решението следва да бъде взето след анализ на конкретния случай, а не автоматично с подаването на сигнала за престъпление.

Как се доказват вредите от престъплението?

За успешното претендиране на обезщетение е необходимо да се установят вредите, техният размер и причинната им връзка с деянието.

В зависимост от случая доказателствата могат да включват медицински документи, експертизи, фактури и разписки, документи за доходи, свидетелски показания и други допустими доказателствени средства.

Особено важно е доказателствата да бъдат събирани своевременно.

При телесни увреждания например медицинската документация непосредствено след събитието може да има съществено значение.

При имуществени вреди е необходимо да се установят собствеността, характерът на увреждането и действителният размер на загубите.

Може ли пострадалият да получи финансова компенсация от държавата?

При определени престъпления и законови предпоставки е възможно предоставяне на подпомагане или финансова компенсация по реда на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.

Този ред е различен от гражданския иск срещу извършителя.

Законът предвижда конкретен кръг от правоимащи лица, престъпления и подлежащи на компенсация имуществени вреди.

Държавната финансова компенсация се предоставя при законовите условия за определени имуществени вреди. Тя не покрива неимуществени вреди.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от специалния закон молбата за финансова компенсация се подава до Националния съвет в едногодишен срок от влизането в сила на приложимия акт по чл. 12, ал. 2. При пропуск на срока се представя писмена декларация за причините, а Националният съвет решава мотивирано дали да разгледа молбата (чл. 18, ал. 6). За конкретния случай следва да се проверят приложимият акт, документите и останалите предпоставки.

Каква е ролята на адвоката при защита на пострадалия?

Адвокатът може да съдейства при подаването на сигнал, упражняването на правата в досъдебното производство, обжалването на прокурорски актове и участието в съдебната фаза.

Когато са налице основания, защитата може да включва конституиране като частен обвинител или граждански ищец, събиране на доказателства и предявяване на претенция за обезщетение.

Адвокатско дружество „Еленков и Георгиев“ предоставя правна помощ на лица, пострадали от престъпления, включително при наказателни производства и искове за обезщетение.

Ако сте пострадали от престъпление и желаете правна консултация, запазете документите и опишете накратко случая чрез контактния формуляр на EG Legacy.

Нормативни източници: Наказателно-процесуален кодекс, Закон за задълженията и договорите и Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.