Призовка за разпит в полицията – права на свидетеля и обвиняемия
Получаването на призовка за явяване в полицията често поражда притеснения. Не винаги е ясно защо лицето е призовано, в какво качество ще бъде разпитано и дали е необходимо да се яви с адвокат.
Самото получаване на призовка не означава, че срещу Вас е повдигнато обвинение. Възможно е да бъдете призовани като свидетел по наказателно производство, като обвиняем или да бъдете поканени за предоставяне на сведения.
Правата и задълженията Ви зависят от процесуалното качество, в което участвате, както и от правното основание за призоваването.
Какво трябва да направите, когато получите призовка?
Преди всичко проверете кой орган Ви призовава, кога и къде трябва да се явите и дали в документа е посочено процесуалното Ви качество.
Обърнете внимание на следните обстоятелства:
- Кой е органът, изпратил призовката – полиция, разследващ полицай, прокуратура или съд?
- Посочено ли е дали сте призовани като свидетел или обвиняем?
- Има ли номер на досъдебно производство или друга информация за основанието за явяване?
- Посочени ли са дата, час, място и последици при неявяване?
Ако информацията е непълна, можете да поискате уточнение от призоваващия орган.
Не е разумно призовката да бъде пренебрегвана. При надлежно призоваване законът предвижда последици за неявяване без уважителна причина.
Разпит като свидетел – какви са правата и задълженията Ви?
Свидетелят е лице, което може да даде сведения за факти и обстоятелства от значение за наказателното производство.
Съгласно чл. 120 НПК свидетелят по принцип е длъжен да се яви при призоваване, да изложи известните му обстоятелства и да отговаря на поставените въпроси.
Това задължение обаче не е абсолютно.
Законът предвижда конкретни случаи, в които лицето може да откаже да свидетелства или да отговори на определени въпроси.
Кога свидетелят може да откаже да даде показания?
Съгласно чл. 119 НПК право да откажат да свидетелстват имат съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия, както и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.
Отделно, чл. 121, ал. 1 НПК предвижда, че свидетелят не е длъжен да отговаря на въпроси, чиито отговори биха уличили в извършване на престъпление самия него или посочените в закона негови близки.
Важно е да се прави разлика между правото да се откаже свидетелстване изобщо и правото да не се отговори на конкретен самообвиняващ или уличаващ близък въпрос.
Не всеки свидетел може да откаже да даде показания единствено защото не желае да участва в производството.
Има ли свидетелят право на адвокат при разпит?
Да. Член 122, ал. 2 НПК изрично предвижда правото на свидетеля да се яви на разпит с адвокат.
Свидетелят може да се консултира с адвокат и когато смята, че отговорът на поставен въпрос засяга правата му по чл. 121 НПК.
При направено искане разследващият орган или съдът осигурява тази възможност. Законът същевременно предвижда, че неявяването на адвоката без уважителна причина не възпрепятства провеждането на разпита.
Участието на адвокат може да бъде особено важно, когато свидетелят има опасения, че дадените от него показания биха могли да засегнат собствената му наказателна отговорност.
Какво се случва, ако показанията започнат да уличават самия свидетел?
С измененията на НПК от 2026 г. е въведена изрична допълнителна гаранция.
Съгласно чл. 139, ал. 7 НПК, ако по време на разпит свидетелят започне да дава показания, които го уличават в извършване на престъпление, органът е длъжен да прекрати разпита и да му разясни предвидените в закона права.
Органът разяснява за кое конкретно престъпление показанията могат да уличат свидетеля, правото му да не отговаря на уличаващи въпроси по чл. 121, ал. 1 НПК, правото на адвокат и правото на правна помощ при съответните законови условия.
Тази гаранция е съществена, тъй като процесуалното качество „свидетел“ не следва да се използва за заобикаляне на правата на защита.
Разпит като обвиняем – какво е различното?
Положението на обвиняемия е различно от това на свидетеля.
Съгласно чл. 54 НПК обвиняем е лицето, привлечено в това качество по предвидения в закона ред.
Член 55 НПК предоставя на обвиняемия редица права, включително:
- Да научи за какво престъпление е привлечен като обвиняем.
- Да получи информация за правата си.
- Да има защитник и да се консултира с него.
- Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.
- Да представя доказателства, да прави искания и възражения и да упражнява останалите си процесуални права.
Обвиняемият няма задължение да доказва невинността си и има право да откаже да дава обяснения.
Отказът да се дават обяснения представлява упражняване на законово признато право на защита (чл. 55 и 115 НПК). В досъдебното производство органът трябва да разясни правото на защитник и да осигури възможност за незабавна връзка с него по чл. 97, ал. 2 НПК.
Повече информация можете да намерите в статията ни „Привличане като обвиняем – права и адвокатска защита“.
Може ли да бъдете поканени в полицията без формална призовка?
В практиката е възможно полицейски служител да се свърже с лице по телефон и да го покани да се яви за разговор или предоставяне на сведения.
В такава ситуация е важно да се изясни правното основание за явяването.
Не всеки разговор в полицията представлява процесуален разпит по НПК. Възможно е да се касае за събиране на сведения по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Различните процедури имат различни основания, правила и правни последици.
Неформалната телефонна покана се различава от процесуалното призоваване. В бързи случаи обаче чл. 178, ал. 11 НПК допуска призоваване по телефон, което длъжностното лице удостоверява писмено. Затова липсата на хартиена призовка сама по себе си не означава, че няма редовно призоваване. Съдържанието на призовката и редът за връчването ѝ са уредени в чл. 179–180 НПК.
Ако не е ясно в какво качество сте поканени, можете да поискате уточнение, преди да предприемете действия. При фактическо ограничаване на свободата Ви вижте и правата при полицейско задържане до 24 часа.
Какво става, ако не се явите на разпит?
Последиците зависят от процесуалното качество на призованото лице, начина на призоваване и причините за неявяването.
При свидетелите чл. 120, ал. 3 НПК предвижда възможност за глоба и принудително довеждане при неявяване без уважителна причина.
При обвиняемите законът също допуска принудително довеждане при предвидените в НПК предпоставки.
Когато съществува обективна пречка за явяване, е важно призоваващият орган да бъде своевременно уведомен и причината да бъде удостоверена по подходящ начин.
Самоволното неявяване без изясняване на правните последици може да усложни положението на призованото лице.
Какво трябва да проверите, преди да подпишете протокола за разпит?
След приключване на разпита следва внимателно да се провери дали протоколът отразява правилно дадените показания или обяснения.
Особено внимание заслужават:
- Дали изявленията са записани точно и в правилния контекст.
- Дали липсват съществени уточнения.
- Дали има неточности или формулировки, които променят смисъла на казаното.
- Дали направените искания, възражения и уточнения са отразени.
При установени неточности следва да се поиска поправянето им по предвидения процесуален ред, преди подписването.
Воденето на разпита е уредено в чл. 138–139 НПК. Подписването на протокол без внимателен преглед може да създаде доказателствени затруднения в по-късен етап от производството.
Кога е разумно да потърсите адвокат?
Правна консултация е особено полезна, когато не е ясно в какво качество сте призовани, когато съществува риск от самообвиняване или когато вече сте привлечени като обвиняем.
Адвокатът може да прецени процесуалното Ви положение, приложимите права и необходимите действия за защита на законните Ви интереси.
Адвокатско дружество „Еленков и Георгиев“ предоставя правна помощ и защита в наказателни производства, включително при призоваване, разпит, привличане като обвиняем и действия в досъдебната фаза.
Ако сте получили призовка или Ви предстои разпит, можете да изпратите информация за случая чрез контактния формуляр на EG Legacy.
Нормативен източник: Наказателно-процесуален кодекс.