ДОГОВОРНО И ТЪРГОВСКО ПРАВО
Отговорност на управителя на ООД/ЕООД – кога отговаря лично за вреди и задължения
Управителят на ООД или ЕООД представлява дружеството и взема решения, които могат да имат значителни финансови последици.
Това обаче не означава, че управителят автоматично отговаря с личното си имущество за всеки дълг на дружеството.
Дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице и по правило именно то отговаря за собствените си задължения.
Лична имуществена отговорност на управителя може да възникне при наличие на конкретни законови предпоставки.
Важно е да се разграничават различните режими – отговорността на управителя за вреди, причинени на самото дружество, отговорността спрямо трети лица и специалната отговорност за публични задължения.
Отговаря ли управителят лично за дълговете на дружеството
По правило не.
Задълженията на ООД или ЕООД са задължения на самото дружество като отделен правен субект.
Фактът, че дадено лице е управител, сам по себе си не означава, че кредиторите на дружеството могат директно да насочат изпълнение върху личното му имущество.
За да възникне лична имуществена отговорност на управителя, трябва да е налице конкретно правно основание.
Такова основание може да съществува например при причинени на дружеството вреди, при определени неправомерни действия или при изпълнение на специалните предпоставки за отговорност за публични задължения.
Каква е отговорността по чл. 145 от Търговския закон
Чл. 145 от Търговския закон урежда имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди.
Това е отговорност на управителя към самото дружество.
Тя е свързана с неизпълнение на задълженията, които управителят има във връзка с управлението и представителството на дружеството.
Съдебната практика приема тази отговорност като специална имуществена отговорност, произтичаща от особеното договорно и органно правоотношение между управителя и дружеството.
Кога може да възникне отговорност за причинени вреди
Не всяко неблагоприятно бизнес решение води автоматично до отговорност.
За ангажирането на имуществената отговорност трябва да бъдат установени предвидените от закона предпоставки.
Практически това означава да се прецени:
какво конкретно задължение на управителя е нарушено;
какво действие или бездействие е извършено;
настъпили ли са действителни вреди за дружеството;
съществува ли причинна връзка между поведението на управителя и вредите;
налице ли са останалите предпоставки за отговорност.
Тези въпроси трябва да се изследват въз основа на конкретните действия, решения и документи.
Какви действия могат да доведат до претенции срещу управителя
В зависимост от конкретния случай спор може да възникне при:
разпореждане с имущество на дружеството във вреда на неговите интереси;
сключване на сделки при конфликт на интереси;
неправомерно разходване на средства;
плащания без правно основание;
действия в интерес на свързано лице за сметка на дружеството;
неизпълнение на конкретни задължения по договора за управление;
други действия или бездействия, причинили доказуема имуществена вреда.
Самото наличие на неблагоприятен резултат обаче не е достатъчно.
Трябва да бъде установена конкретната противоправност и връзката ѝ с настъпилата вреда.
Кой може да търси отговорност по чл. 145 ТЗ
Отговорността по чл. 145 ТЗ е отговорност спрямо дружеството.
Следователно претенцията за обезщетение принадлежи на дружеството, а не автоматично на всеки отделен съдружник или кредитор.
Трябва да бъдат съобразени и правилата на Търговския закон относно компетентността на органите на дружеството и решението за търсене на отговорност от управителя.
При конфликт между управителя и дружеството могат да възникнат и въпроси относно неговото процесуално представителство.
Отговаря ли управителят за лошо бизнес решение
Не всяко решение, довело до загуба, представлява основание за лична имуществена отговорност.
Предприемаческата дейност по естеството си включва риск.
Една инвестиция, сделка или търговско решение може да се окаже икономически неуспешно, без управителят непременно да е нарушил задълженията си.
Разграничението между нормален стопански риск и противоправно поведение е съществено.
Затова при претенции срещу управител трябва да се анализира не само крайният резултат, а поведението му към момента на вземане и изпълнение на съответното решение.
Какво става при сделка, която е увредила дружеството
Увреждащото дружеството действие на управителя не означава във всеки случай, че сключената от него сделка автоматично престава да обвързва дружеството.
При отношенията с трети лица важат специалните правила за представителната власт на управителя и защитата на добросъвестните трети лица.
В определени случаи последицата от неправомерното поведение може да бъде възникване на право на дружеството да търси обезщетение от управителя.
При недобросъвестност, свързани лица или други особени обстоятелства могат да възникнат и допълнителни правни въпроси, които трябва да бъдат анализирани конкретно.
Какво значение има договорът за управление
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат и чрез договор за възлагане на управлението.
В него могат да бъдат определени конкретни задължения, правомощия, възнаграждение и правила относно управлението.
Договорът има значение и при преценката какви задължения е поел управителят и дали те са били нарушени.
Вътрешните ограничения обаче не трябва автоматично да се смесват с въпроса за представителната власт на управителя спрямо трети лица.
Отговаря ли управителят лично пред кредиторите на дружеството
Кредиторът на дружеството по правило има вземане срещу самото дружество, а не срещу неговия управител.
За директна претенция срещу управителя трябва да съществува отделно правно основание.
Следователно фактът, че дружеството няма имущество или не плаща задълженията си, не е достатъчен сам по себе си, за да направи управителя личен длъжник.
В конкретни случаи обаче действията на управителя могат да породят собствена негова отговорност на различно правно основание.
Може ли управителят да отговаря лично за данъци и осигуровки на дружеството
Да, но само при наличие на специалните законови предпоставки.
Чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда особен режим на лична имуществена отговорност на определени лица за публични задължения на друго лице.
Това не е автоматична отговорност на всеки управител за всички данъчни и осигурителни задължения на дружеството.
Прилагането на този режим изисква установяване на конкретните предпоставки, предвидени в ДОПК.
Кога може да бъде ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК
Отговорността по чл. 19 ДОПК е специална и се установява в рамките на данъчно-осигурителното производство.
При конкретния случай трябва да се установи дали лицето попада в кръга на субектите, за които законът предвижда такава отговорност, както и дали е осъществен фактическият състав на съответната разпоредба.
Съществени могат да бъдат поведението на управителя, причинната връзка с несъбирането на публичните задължения и останалите законови предпоставки.
Самото наличие на неплатени данъци или осигуровки на дружеството не е достатъчно автоматично да възникне лична отговорност.
Как се установява личната отговорност за публични задължения
Личната отговорност по ДОПК не възниква само защото НАП има вземане срещу дружеството.
Тя трябва да бъде установена по предвидения в закона процесуален ред.
Лицето има право да участва в производството, да представя доказателства и възражения и да оспорва акта по съответния административен и съдебен ред.
Затова при започнала ревизия или производство за ангажиране на лична отговорност е важно да бъдат анализирани както фактическите действия на управителя, така и изпълнението на всички законови предпоставки.
Какво значение има освобождаването на управителя от отговорност
В практиката общото събрание може да взема решения във връзка с освобождаването на управителя от отговорност за определен период.
Тези решения могат да имат значение при бъдещ спор между дружеството и управителя.
Ефектът им обаче трябва да се преценява спрямо конкретните обстоятелства, съдържанието на решението, известните към този момент действия и характера на претендираните вреди.
Не трябва автоматично да се приема, че всяко общо решение за освобождаване от отговорност изключва всякакви бъдещи претенции при всички възможни случаи.
Какви доказателства са важни при спор за отговорността на управителя
В зависимост от конкретната претенция значение могат да имат:
договорът за управление;
дружественият договор;
решенията на общото събрание;
счетоводните документи;
банковите извлечения;
договорите, сключени от дружеството;
документи за извършени плащания;
електронната кореспонденция;
експертизи;
ревизионни актове и други документи от производства пред НАП;
доказателства за конкретно настъпилите вреди.
Същественото е да бъде установена връзката между конкретното поведение на управителя и претендираната имуществена последица.
Управителят не отговаря автоматично за всеки проблем на дружеството
Основното разграничение е между задълженията на дружеството и личната отговорност на неговия управител.
Управителят представлява и управлява дружеството, но това не премахва самостоятелната правосубектност на ООД или ЕООД.
Лична отговорност възниква само когато са изпълнени предпоставките на конкретен правен режим.
При спор трябва първо да се определи кой вид отговорност се твърди – към дружеството, към трето лице или за публични задължения – и едва след това да се анализират необходимите предпоставки и доказателства.
ПРОЧЕТЕТЕ ПО ТЕМАТА →
Правна помощ за бизнеса
ПРОЧЕТЕТЕ ПО ТЕМАТА →
Учредяване и промени в търговски дружества
ПРОЧЕТЕТЕ ПО ТЕМАТА →
Събиране на неплатени вземания
Спор относно действията или отговорността на управител?
Можем да прегледаме дружествените документи, конкретните действия и наличните доказателства и да преценим дали са налице предпоставки за имуществена отговорност или защита срещу предявена претенция.