Да посетиш България и да живееш в България са две различни неща.

Когато човек идва за кратка почивка, гостуване или служебна среща, обикновено е достатъчно да има валиден паспорт, лична карта или виза. Ако обаче иска да остане за по-дълго – например за да работи, учи, живее със семейството си или просто да се установи тук – трябва да уреди своето пребиваване.

Най-лесно е да мислим за разрешението за пребиваване като за официално разрешение човек да живее в България за определен период.

Правилата обаче не са еднакви за всички. Първият и най-важен въпрос е:

Чужденецът гражданин ли е на Европейския съюз, или идва от държава извън ЕС?

Ако чужденецът е гражданин на Европейския съюз

Гражданите на ЕС се ползват с много по-облекчен режим. Те не трябва предварително да получават виза, за да дойдат и да живеят в България.

Гражданин на Германия, Франция, Италия, Гърция, Румъния или друга държава от ЕС може да влезе в страната с валидна лична карта или паспорт и да остане до три месеца, без да получава специален документ за пребиваване.

Ако иска да живее в България повече от три месеца, трябва да се регистрира в съответното звено „Миграция” и да получи удостоверение за продължително пребиваване. Това трябва да стане в рамките на първите три месеца след влизането в страната.

За да се регистрира, гражданинът на ЕС трябва да покаже защо ще живее в България. Най-често това е, защото:

• работи по трудов договор или извършва самостоятелна дейност;

• разполага с достатъчно средства и здравна осигуровка;

• учи в българско училище или университет;

• живее със свой близък, който има право на пребиваване в България.

Казано съвсем просто: държавата иска да види, че човекът действително живее тук и има начин да се издържа.

Обикновено се представят:

• валидна лична карта или паспорт;

• заявление;

• документ за адрес в България – например договор за наем или документ за собственост;

• документ за работа, обучение или другото основание за пребиваване;

• здравна осигуровка и доказателства за достатъчно средства, когато се изискват;

• документ за платена държавна такса.

Удостоверението за продължително пребиваване на гражданин на ЕС може да бъде издадено за срок до пет години. Срокът може да бъде и по-кратък, ако например договорът за наем, здравната застраховка или друг важен документ изтича по-рано.

А ако член на семейството не е гражданин на ЕС?

Представете си следния пример: съпругата е гражданка на Франция, а съпругът е гражданин на Турция. Съпругът не е гражданин на ЕС, но е член на семейството на гражданин на ЕС.

В такъв случай за него има специална, по-облекчена процедура. Той не се разглежда по напълно същия начин като останалите граждани на държави извън ЕС.

Обикновено трябва да представи:

• валиден паспорт;

• документ за семейната връзка – например удостоверение за брак или раждане;

• документ за пребиваване на гражданина на ЕС;

• доказателство, че живеят заедно в България;

• заявление и документ за платена такса.

При одобрение се издава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС. Тя може да бъде валидна до пет години, а издаването ѝ може да отнеме до три месеца.

Когато чужденецът е член на семейството на български гражданин, също има възможност за пребиваване, но правилата не винаги са същите като при семейството на гражданин на друга държава от ЕС. Затова конкретната семейна връзка трябва да бъде проверена предварително.

Ако чужденецът е гражданин на държава извън ЕС

Тук процедурата е по-сложна.

Не е достатъчно човек просто да каже: „Харесва ми в България и искам да остана”. Законът изисква да има конкретна причина, наречена „основание за пребиваване”.

Най-често чужденец може да кандидатства, защото:

• ще работи в България;

• е приет за студент;

• е член на семейството на български гражданин или на законно пребиваващ чужденец;

• е пенсионер и разполага с достатъчно средства;

• ще извършва разрешена дейност на свободна практика;

• е представител на чуждестранно търговско дружество и изпълнява специалните изисквания за това;

• има български произход;

• попада в някое от специално предвидените основания за инвестиция или стопанска дейност.

Това не е пълен списък. Различните основания имат различни изисквания и документи.

Най-важното е правилното основание да бъде избрано още в началото. Ако човек кандидатства по неподходящо основание, дори добре подготвените документи няма да решат проблема.

Какво представлява виза D?

В повечето случаи гражданинът на държава извън ЕС първо трябва да получи виза D от българско посолство или консулство в чужбина.

Виза D не е самото разрешение за пребиваване. Тя е по-скоро входната врата към процедурата.

С нея чужденецът влиза законно в България и след това подава заявление за разрешение за пребиваване пред звено „Миграция” по своя адрес.

За визата обикновено се изискват:

• валиден паспорт;

• медицинска застраховка;

• доказателства за осигурено жилище;

• доказателства за достатъчно средства;

• свидетелство за съдимост при първоначално кандидатстване;

• документи, които доказват конкретната причина за пребиваването;

• превод и, когато е необходимо, легализация или апостил на чуждестранните документи.

Точните документи зависят от основанието. Студентът представя документи от учебното заведение, работникът – документи, свързани с работата, а членът на семейство – удостоверение за брак или раждане.

Какво се прави след получаването на виза D?

След като получи визата, чужденецът влиза в България и подава заявление пред дирекция „Миграция”, СДВР или съответната областна дирекция на МВР според адреса, на който ще живее.

Най-общо процедурата преминава така:

1. Определя се правилното основание за пребиваване.

2. Подготвят се документите.

3. При необходимост се кандидатства за виза D.

4. Чужденецът влиза в България.

5. Подават се документите пред „Миграция”.

6. След одобрение се издава разрешение за пребиваване и карта на чужденеца.

Заявлението не трябва да се оставя за последния момент. По общото правило то се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок за престой. На практика е разумно подготовката да започне поне месец по-рано, защото може да се окаже, че липсва документ, превод или заверка.

Какви документи се изискват?

Няма един списък, който да важи за всички случаи. Все пак почти винаги се започва от следните документи:

• валиден паспорт;

• заявление по образец;

• документ за жилище;

• здравна застраховка или доказателство за здравно осигуряване;

• доказателства за достатъчно средства;

• свидетелство за съдимост при първоначално кандидатстване, когато се изисква;

• документ, доказващ основанието за пребиваване;

• документ за платена държавна такса.

Чуждестранните документи обикновено трябва да бъдат преведени на български език. В зависимост от държавата може да е необходим апостил или друга форма на легализация.

Тук често се допускат грешки. Например удостоверението за брак може да е истинско и валидно в държавата, в която е издадено, но да не може да бъде използвано директно пред българските органи, ако липсва необходимата заверка или превод.

Какви видове пребиваване има?

Термините звучат сходно, но означават различни неща.

Краткосрочно пребиваване е обикновеното гостуване или туристически престой – до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

Продължително пребиваване за гражданин на държава извън ЕС обикновено се разрешава за срок до една година. Ако основанието продължава да съществува, разрешението може да бъде подновено.

Дългосрочно пребиваване обикновено може да се получи след пет години законно и непрекъснато пребиваване. Не е достатъчно човек само да е имал издавани карти – проверяват се и отсъствията му от страната, както и останалите законови условия.

Постоянно пребиваване се предоставя при специално посочени в закона основания. То не се получава автоматично само защото човек е живял известно време в България.

При гражданите на ЕС термините и сроковете се използват по различен начин. Те могат да получат удостоверение за продължително пребиваване до пет години, а след пет години законно и непрекъснато пребиваване – право на постоянно пребиваване.

Достатъчно ли е чужденецът да си купи жилище?

Не.

Покупката на апартамент или къща не дава автоматично право на пребиваване. Жилището може да послужи като доказателство, че човекът има къде да живее, но пак трябва да съществува законово основание за самото пребиваване.

Законът предвижда отделни възможности при определени инвестиции на значителна стойност, но обикновената покупка на имот не е достатъчна.

Достатъчно ли е да се регистрира фирма?

Също не.

Всеки чужденец може сравнително лесно да стане собственик или управител на българско дружество. Това обаче не означава автоматично, че има право да живее в България.

За пребиваване чрез търговска или представителна дейност има допълнителни условия. В някои случаи се изискват реална дейност, определен оборот, разкрити работни места, регистрация на търговско представителство или други доказателства.

Фирма, която съществува само на хартия, обикновено не решава въпроса с пребиваването.

Може ли турист да остане и да уреди документите си в България?

Понякога хората влизат без виза или с туристическа виза и чак след това решават да останат. Това често създава проблем.

При много от основанията процедурата трябва да започне от чужбина с получаване на виза D. Не може да се разчита, че туристическият престой просто ще бъде „превърнат” в разрешение за пребиваване.

Има законови изключения, но те трябва да се проверят за конкретния човек.

Разрешението за пребиваване дава ли автоматично право на работа?

Не винаги.

При някои процедури правото на пребиваване и правото на работа се разрешават заедно – например чрез единно разрешение за пребиваване и работа или Синя карта на ЕС.

При други основания разрешението позволява на чужденеца да живее в България, но не му дава автоматично право да започне работа.

Затова още в началото трябва да се изясни не само дали човекът иска да живее тук, но и дали възнамерява да работи.

Кои са най-честите грешки?

Най-често проблеми възникват, когато:

• е избрано неправилно основание;

• смята се, че покупката на имот или регистрацията на фирма са достатъчни;

• пропуснат е срокът за подаване или подновяване;

• чуждестранните документи не са правилно преведени или заверени;

• договорът за наем не отговаря на изискванията;

• здравната застраховка не покрива необходимия период;

• не са доказани достатъчно средства;

• чужденецът е дошъл като турист, въпреки че е трябвало предварително да получи виза D;

• разрешението е получено на едно основание, но впоследствие обстоятелствата са се променили.

Например човек може да е получил разрешение като студент, но да прекъсне обучението си. Картата може все още да не е изтекла, но причината, поради която е била издадена, вече не съществува.

Най-важното накратко

За гражданин на ЕС процедурата обикновено е регистрация след третия месец от пребиваването.

За гражданин на държава извън ЕС първо трябва да има конкретно законово основание, а в повечето случаи и предварително издадена виза D.

За член на семейството на гражданин на ЕС има отделен, по-облекчен режим, дори когато самият той не е гражданин на ЕС.

Преди да започне процедурата, трябва да се отговори на три прости въпроса:

1. Какво е гражданството на човека?

2. Защо иска да живее в България?

3. Колко време възнамерява да остане?

Отговорите на тези въпроси определят цялата процедура.

Всеки случай има своите особености. Предварителната проверка може да спести отказ, изгубени месеци и необходимост чужденецът да напусне България и да започне процедурата отначало.

Настоящата статия има общ информационен характер. Изискванията зависят от гражданството, семейното положение, целта на пребиваването и конкретните документи на кандидата.